Статия от Комсомольская Правда
Опитът
на малката, но горда страна в борбата с
финансовата криза от 2008 година може да
бъде полезен не само на гърците....
Какво може
да бъде по-хубаво от лошото време
(В хотела пристига
(б.п.)... цял автобус бели от ужас гости,
които преди малко са пристигнали от
аерогарата на Рейкиявик. Те светкавично
се насочват към бара, за да изпият по
чашка местна картофена водка и прекъсвайки
се един друг разказват, как самолетът
им танцувал на пистата за кацане.
(Самолетите в Исландия летят практически
при всяко време, дори при ураганен вятър
от 40 метра в секунда. Летците тук са
смели и много кадърни. Исландците просто
се отказват да признават условията,
които природата им натрапва. Дори когато
във въздуха летят автомобили, разклащат
се осветителни стълбове, а почтени
сгради се мятат от вятъра. Местна
поговорка гласи: ако не ви харесва
времето, изчакайте пет минути и то ще
стане още по-лошо.)
Добре дошли в
Исландия, островната държава в
Атлантическия океан, страната на огъня
и леда, където мирно съседстват вулканите
и ледниците, гейзерите и водопадите.
Исландия често е наричана камъчето в
океана, на който е така удобно да се
стъпи при скока от Европа в Америка.
В
жилите на исландците живее неукротимият
дух на викингите. И те могат да подкрепят
държавата си не само на футболните
мачове.
КОИ
СА ИСЛАНДЦИТЕ.
Хората
тук са малко ( само 320 хиляди души), но
исландците смятат, че това е повече от
достатъчно. Тези рижави и златокоси
дяволи – потомци на викингите-пирати,
отплавали от Норвегия през 870 година.
По пътя към острова те минали през
Ирландия, откъдето си взели красиви и
дръзки, но набожни ирландски момичета.
Според легендата тези момичета обърнали
своите недодялани мъже-езичници в
Христианство, а заедно с това ги научили
да четат и пишат.
Исландия
– резерватът на блондинките с прелестни
куклени лица в стил Барби и здрави тела
на валкирии. Към четиридесетте те
загрубяват и се превръщат в нормални
мъжеподобни лелки. Исландия, може да се
каже, че е единствената страна в света,
където натуралните блондинки, за да
изглеждат по-интересни, боядисват своите
тънки, копринени коси и вежди в екзотичен черен
цвят....
Местните
мъже на млади години са ефектен смесен
скандинавско-келтски типаж, а на старини
– обикновени тролове. Мъжкари и грубияни.
За това, какво е добри маниери и романтичен
флирт, изобщо нямат понятие и смятат
всяко гугукане за излишно.
Честно
си признават, че трудно биха могли да
бъдат назовани джентълмени, но това е
така, защото жените сами са си виновни.
Искали са равенство, е сега нека си го
получат по пълната програма. Тяхното
обяснение с дамата напомня рева на бик,
ухажващ кравата. В баровете при
запознанство могат да попитат с директно
във войнишки стил: “да или не”. Главният
недостатък на мъжете, е че са страхотни
стипци. За стотинка ще се удушат. Считат
съвсем нормално, ако дамата на сърцето
им плати питието в бара преди любовната
нощ. (Сред северните народи, които се
славят, че са стипци, исладците държат
палмата на първенството по скъперничество.
Цялата Исландия е някакъв праздник на
скъперничеството.
Освен това цялото й
население поголовно вярва в елфите и
тролите. Дори и да не вярват, предпочитат
да нямат работа с “подземния народ”.
Излиза по-скъпо. Или както викат
исландците: ”Дали вярвате в тролите
или не - това не е важно. Нали те все пак
съществуват” ….
….Исландците
са силни и хитри хора, не са лишени от
здравословния егоизъм, със здрава селска
мая. (Градовете в Исландия са се появили
не толкова отдавна. И свръхпрагматизма
на местните жители идва от селския им
манталитет. Природно надарени са с
вътрешна гъвкавост и умение за бързо
приспособяване към обстоятелствата.
Исландците са патологични егоцентрици.
Абсолютно са сигурни, че те са пъпът на
земята и центъра на Вселената....
….Исландците,
тези непоносими фукльовци, обожават да
се хвалят. И наистина имат с какво. Не
само с уникалната си природа, сюреалистичните
пейзажи, прекрасната риба и екология,
но и с най-високия в света брой художници,
артисти и поети на единица от населението.
В тази лилипутска държава всяка година
се провежда заменитият “Международен
кинофестивал в Рейкиявик” и се събират
многочислени музикални сбирки. Когато
през 2007 г ООН обяви Исландия за най-добрата
държава за живеене (и с най-високите
цени !), исландците направо се надуха от
гордост като жаби.
Това
бе златното време на разкош, когато
местната средна класа три пъти годишно
пътуваше на Карибите, строеше триетажни
къщи със камини и сауни и купуваше
луксозни автомобили. Исландската крона
изглеждаше устойчива като никога. А
точно след една година настана световната
финансова криза. Исландия се оказа на
ръба на банкрута, изживявайки най-голямата
в историята на държавата икономическа
катастрофа.
МОЖЕ
ЛИ ДА СЕ ПАЗЯТ ПАРИ “В ЛЕДА”?
В
2001 г правителството на Исландия започна
приватизацията на държавните банки.
Новите собственици на трите най-големи
банки
«Глитнир», «Койптинг» и «Лаундсбаунки»
се оказаха хора с богато въображение и
несъразмерни амбиции. Пред тях лежеше
цял свят от наивници, на които трябваше
само да се хвърли примамката. На пазара
се появи интернет-банка с красивото
название «Icesave» (буквално «запазен в
леда»). Достаточно беше да се влезе в
Интернет, да се открие сметка и да се
направи влог с помощта на банкова карта
срещу най-високата в Европа лихва, която
редовно постъпваше в онлайн сметката.
Всичко това бе възхитително просто. Не
трябваше да се ходи в банката, да се виси
по опашките, да се общува с чиновниците.
На свой ред банката бе освободена от
необходимостта да наема офис, сътрудници
и блондинки-секретарки. Значи, всички
трябваше да са доволни.
В
Европа за Исландия тогава почти не бяха
чували, освен, че това е държавата с
най-високия жизнен стандарт.
Финансовата
репутация на скандинавските страни
винаги е била безупречна. Протестантска
етика, студени глави, чисти ръце и тъй
нататък. Между другото, в Скандинавия
никога не е имало банкрути. Исландия се
рекламираше именно като скандинавска
държава (сякаш в жилите им не течеше
буйната ирландска кръв с нейната
склонност към фантазии и авантюри, която
самите исландци наричат «ирландския
финансов ген»), а «Icesavе» се рекламираше
в чужбина като «исландската банка»,
създавайки илюзия за държавна гаранция.
«Английските
и холандските вложители бяха сигурни,
че нашите банки попадат под европейска
юрисдикция, а значи, всичко е прекрасно,
парите са в безопасност, - казва генсекът
на Ассоциацията на предприемачи на
Исландия г-н Вилхялмур Эгилсон. - И парите
шурнаха като поток. Активите на трите
водещи банки десет пъти превишиха БВП
на страната! Има тънка линия между
амбициите и алчността, и нашите банкери
я прекрачиха. В действителност, за
банките да получат парите изобщо не бе
трудно. Въпросът е, къде да ги денеш, как
да се разпоредиш с тях и как да ги
инвестираш, за да заработят. Парите
постъпваха, а банкерите дори не знаеха,
какво да ги правят!»
«Нашите
частни банки активно вземаха заеми от
чуждестранните банки, уверявайки ги,
че зад тях стои исландското правителство”
- казва икономистът Торвалдур Гилфасон.
- И ония им повярваха! Никой дори не си
направи труда да направи официално
запитване! Когато възможностите се
изтощиха, банките се втурнаха да откриват
интернет-сметки и да събират пари от
частни лица на континента. Но, нали
вложителите също не трябва да са идиоти!
Ако ви предлагат по-висока лихва, това
е като сигнал за тревога: може би, банката
се гласи да избяга с вашите пари?!»
Но
хората ги обхвана жаждата за печалба
наподобяваща тази, която обхваща
постоянните играчи в казиното, когато
те не мислят за нищо друго, освен
печалбата.
«Аз
разбирам наивността на обикновените
вложители, които донесоха в банките
своите спестявания, повярвали в бързата
печалба, - говори журналистът Кристин
Храфнссон. - Но на въдицата клъвна дори
Скотланд Ярд и кметствата на големи
английски градове, които вложиха бюджетни
си пари в исландските банки».
ПЪРВАТА
МИСЪЛ: ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМЕ ЗАЕМ ОТ РУСИЯ
През
лятото на 2008 г в правителствените кръгове
започва паника. Фалитът на американската
банка «Лемън бразърс» предизвиква
верижна реакция за срив на световните
банки. Беше ясно, че трите най-големи
банки на страната всеки момент ще рухнат.
Народа все още пребивава в щастлива
убеденост, че Исландия е най-богатата
страна в света (на човек от населението),
а политиците трескаво търсят пари.
Първата
мисъл — трябва да се вземе заем от
руснаците.
«На
нас спешно ни бяха нужни 5 милиарда
доллара, и аз лично заминах за Русия, -
казва депутатът на парламента Триггви
Тоур Хербертссон. - Путин като че ли се
съгласи. Но тук избухна войната с Грузия,
и на руснаците вече не им беше до нас. А
после финансовата криза 2008 г достигна
и до руснаците. С една дума, пари не ни
дадоха. А ситуацията стана отчаяна.
Банкрутът изглеждаше неминуем. Исландия
се затвори за няколко седмици. Банковата
система рухна и бе невъзможно нито да
се получат, нито да се изтеглят пари,
което за една островна държава е просто
катастрофа... Хората бягаха към банките,
опитвайки се да изтеглят пари от сметките
си и магазините, изкупувайки всичко
поред – прахове за пране, сапун, паста
за зъби. Исландската крона се обезцени
почти два пъти, а недвижимите имоти
рязко се обезцениха. Разорението в
страната беше половин от проблем.
Едновременно загубиха парите си 300
хиляди вложители от Великобритания и
около 100 хиляди от Нидерландите».
Правителствата
на тези две страни частично възстановиха
загубите на своите граждани, но веднага
предявиха сметка на Исландия за 4
миллиарда евро (с изплащане в течение
на 15 години с 5,5% годишна лихва). Пресметнато
на човек от населението (включително
старците и децата)
излизаше,
че всеки жител на страната щеше да е
задължен да изплаща по 100 евро месечно
в течение на 15 години. По същество, бе
решено цялата страна да стане длъжник.
Кредиторите потриваха ръцете си от
удоволствие. Беше ясно, че държавата-джудже
няма да оцелее и ще отиде на търг.
Въпреки
своите размери, Исландия — страна е
богата на природните ресурси. Икономиката
на Исландия стои на четири кита —
геотермална енергия, типична за
вулканичните райони, енергоемко
производство на алуминий (а електроенергията
в Исландия струва стотинки), туризъм и,
най-важното, изобилие на риба с превъзходно
качество. (Ежегоден добив - 1,3 милиона
тона. През 1973 година Исландия със съгласие
на ООН разшири своите териториални води
до 200 мили (350 километъра). Но Великобритания
спокойно продължи да лови риба край
съседските брегове. Започна дори
«трескова война», напълно мила, приятелска,
с изстрели, но без кръвопролитие, от
която Исландия през 1976 година излезе
победител.
Международните
СМИ наричаха банкрутиралите исландци
мошеници, пирати и лъжци. Срещу тях беше
използван същия номер, както и срещу
гърците, като ги обвиняваха в мързел,
кражба, подправяне на документи и
избягване на данъци. Но ако гърците под
тези удари само си склониха по-надолу
главите, с исландците тоя номер просто
не мина. След краткото стъписване,
предизвикано от шока, дойде буйна ярост.
В центъра на Рейкявик тълпата гореше
плашилата, облечени като банкери, а по
страдата на парламента се хвърляха
бурканчета с традиционния исландски
йогурт «скир». Местните домакини се
въоръжиха с тигани, тенджери и черпаци.
Започна Великата Мирна Тенджерна
Революция!
СЪДОВЕТЕ
КАТО ИНСТРУМЕНТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА
…«Аз
съм на 67 години, - разказва политически
бард Хордур Торфасон, герой на Исландската
Тенджерна революция. Обществото
— това не е частен затворен клуб. Не
бива да се изключват от обществото хора
само защото единият е беден, другият –
болен, а третият – гей. Ако вие уважавате
правилата на обществото, вие сте част
от него. Когато се случи крахът в Исландия,
вестниците мълчаха. Те принадлежаха на
политическите партии, управляваха се
от богати хора и предпочитаха да не
вдигат паника. В същото време световните
медии постоянно ни обиждаха, като
гърците. Че живяхме прекалено добре.
Исландците имаха хиляди въпроси.
Виновни
ли сме за престъпленията на банкерите?
Нима сме мошеници? Аз публикувах на своя
сайт обява: всеки ден в 12 часа ще стоя
пред парламента. Дайте заедно да решаваме,
какво да правим.
Хората
идваха в 12 ч и аз им задавах само два
въпроса: как мислите, защо с нас се случи
всичко това и имате ли идеи, как да се
спасим. Аз каних известни хора, артисти
и интелектуалци в качеството на оратори.
Опитах се да създам нещо като древногръцки
форум. Категорично се отказвахме да
общуваме с медиите и политиците. Стига
сме ги слушали политиците, които ни
лъжеха, че при нас всичко върви прекрасно.
Нека идват хората от улицата и говорят.
Това беше истински политически театър!»
Пет
месеца продължи обсадата на парламента,
където тон задаваха жените, дрънкащи с
тенджери и тигани. В резултат на това
правителството и премиер-министъра си
подадоха оставките. В резултат на новите
избори на власт дойде ляво социалистическо
правителство, което, обаче, веднага беше
притиснато до стената от международните
финансисти и Евросъюза. Исландия трябва
да плаща и толкоз. Исландците ги увещаваха,
убеждаваха, натискаха. Заплашваха ги с
международна изолация, икономическо
ембарго, замразяване на сметките и дори
с война. Под този натиск парламентът
прие закон за изплащане от народа на
Исландия на дълговете на частните банки.
Това решение изкара на улиците на
Рейкявик абсолютно всички жители на
града, способни да се движат, дори вехтите
старци. Народа искаше референдум!
«Мисълта
за това, че могат да се ползват парите
на данъкоплатците за изплащане на
дълговете на частните банки, е фундаментално
неправилна мисъл!» - казва депутатът на
парламента Иллюги Гуннарссон. «Но именно
това през 2008 година направиха правителствата
на САЩ и Евросъюза, пренасяйки проблемите
на банките върху плещите на редовите
граждани!» - казвам аз. «Но това е просто
аморално. Частните банки извършваха
операциите си в чужбина и фалираха.
Централната банка на Исландия нямаше
никакви шансове да им помогне, понеже
тя оперираше с крони, а не с валута. И
най-вече, нямаше никаква причина да им
помага!»
ЗАЩО
ЧИСТАЧКАТА ДА ПЛАЩА ЗАРАДИ БАНКЕРИТЕ?
«Да,
нашия елит живееше в разкош: частни
самолети, рождени дни с участието на
Елтън Джон. Но обикновените данъкоплатци
не бяха поканени на този купон. Защо те
трябва да плащат за всички? - казва
икономистът Торвалдур Гилфасон. - В
повечето цивилизовани страни съществува
закон «за злоупотреба с доверие». Ако
аз ви възлагам някакви финансови
обезателства, но при това не ви уведомявам
за това, аз извършвам престъпление.
Наказанието - до шест години затвор.
Именно това извършиха исландските
банки. Те взеха кредити, а плащането на
сметките оставиха на исландските
данъкоплатци, които не бяха питани и
предупредени за това. Ехо, хора, сега
вие и вашите деца и вашите внуци дължат
астрономични суми на хора, които вие
никога не сте виждали и с които никога
не сте имали работа!
350 хиляди чуждестрани
вложители срещу 320 хиляди исландски
данъкоплатци». «Но може ли подобен закон
да се използва към ситуацията с Гърция?»
- питам аз. «Разбира се, че може. Защо
скромна чистачка трябва целия си живот
да работи за чуждите банки, от които
правителството е взело заем, без да пита
за съгласието й без да я извести за това?
Какво е това, ако не е злоупотреба с
доверие? И защо никой не търси отговорност
на германските банки, които даваха
кредити на Гърция или Испания, знаейки
много добре за тяхната некредитоспособност?
Значи, те са правили сметки да влязат в
джобовете на беззащитните гръцки и
испански данъкоплатци!»
В
резултат на социалния взрив в Исландия
се случва нещо невероятно: президента
Гримссон се отказва да подпише закона,
приет от парламента, и изнесе въпроса
за погасяване на заемите на референдум.
През март 2010 година 93 % от възрастното
население гласува против изплащането
на дълговете. Както забеляза по-късно
президентът Гримссон: «На Исландия й
казваха, че ако не приеме условията на
международното общество, тя ще стане
северна Куба, а ако бяхме се съгласили,
щяхме да станем северно Хаити».
Международния
валутен фонд мигновено замрази
кредитирането, а Великобритания обяви
Исландия за «нация терористи». «Ние
попаднахме в един списък с «Хамас», -
усмихва се журналист Кристин Храфнссон.
Страната беше подложена на информационно
ембарго. Нея просто я изтриха от картата.
Е умря, значи умря. Никой не се осмеляваше
да пише за малката държава, която хвърли
предизвикателство на международната
банкова мафия. Исландците се бореха
сами. В никакъв случай не трябваше да
дават “лош” пример на народите от южна
Европа, които също можеха да се откажат
да плащат на спекулантите, Исландия
просто трябваше завинаги да изчезне от
световните новини.
ВУЛКАНЪТ
НА ПОМОЩ!
Информационната
блокада на Исландия
бе разкъсана, колкото и да е странно
това, от вулкана Ейяфьятлайокудл, който
изригна през пролетта на 2010 година
едновременно с референдума. Изригването
не донесе на острова никакви неприятности,
но затова пък за цяла седмица парализира
самолетните полети в Европа. И почти
половин месец Исландия беше звездата
в световните новини. Островът, «беше
върнат» на картата. А през лятото на
2010 година потокът туристи към Исландия
нарасна до милион души.
«Ние
сме нация от патологически оптимисти,
- казва журналистът Колбейн Пропие. -
Колкото по-зле, толкова по-добре. Дори
от вулкана може да се извлече полза.....».
След
фалита през 2008 г Исландия стремително
се съвземаше. Всички мерки, предприети
от новото правителство, бяха
радикално-твърди, много ефективни и
напълно противоположни на мерките,
които предприемаше и предприема
Евросъюза.
КАПИТАЛЪТ
ДА СИ СТОИ ВКЪЩИ И ДА РАБОТИ ЗА СТРАНАТА
Първо,
беше прието решение за банкрута на
частните банки, тяхната последваща
национализация и девалвация на кроната.
При това успяха «да си спасят своите».
(Нормалния «островен манталитет»,
характерен за затворенине общества.)
«Да, ние позволихме на частните банки
да фалират, но ние решихме да спасим
тяхната «домашна» част, - казва директорът
на Централната Банка на Исландия Маур
Гудмундссон. - Ние пренесохме «домашните»
капитали в нови банки и ги национализирахме.
По този начин беше спасена вътрешната
платежна система и спестяванията на
самите исландци».
Второ,
беше въведена строга забрана на извеждане
на капитала от страната. Всякакви
инвестиции в чужбина сега се разглеждат
от съответни органи под микроскоп, и
изискват специално разрешение. Капиталът
е принуден, скърцайки със зъби, да стои
в страната и да работи за страната. А
редовите исландци, излизайки от страната,
са задължени да представят в банката
самолетен билет, и само тогава ще им
продадат 2000 евро. Но при това те могат
свободно да се разплащат при пътуването
си с кроните от кредитната си карта и
да теглят от нея пари зад границата.
Това беше абсолютно необходимата крачка,
която спря паническото бягство на
капитала и усили местната валута.
Трето,
правителство извади от дълговата примка
тези граждани, които взеха ипотечен
кредит в чужда валута. След рязкото
падане на кроната през 2008 г много от тях
бяха заплашени от банкрут и загуба на
къщите и апаратаментите. Съгласно
решението за това, че дългът по ипотеката
не може да превишава 110 % от стойността
на имота, цялата банкова печалба направо
се изпаряваше.
В
резултат на отказа от изплащането на
външният дълг, национализацията на
банките и забраната за извеждането на
капиталите навън Исландия, вече погребана
от световните медии, излезе от гроба.
Инфлацията спадна от 20% до 6%, а безработицата
спадна до 5% (прекрасен резултат по
сравнение с европейските страни, където
нивото на безработицата нарасна до 25
%). Нещо повече, Исландия дори успя
предсрочно да погаси дълговете си към
МВФ. (Кризата не засегна двата й най-важни
отрасъла — експортът на риба и алуминий,
и валутата постоянно постъпва в страната.)
Известния
американски икономист, лауреат на
Нобелевска награда Пол Кругман писа в
своя доклад за Исландия: «Исландия
трябваше да стане пример за икономическа
катастрофа. Избягалите банкери оставиха
страната с грамадни дългове и, както
изглеждаше, в безнадеждна ситуация.
Обаче по пътя към икономическия Армагеддон
стана нещо забавно: същото отчаяние
направи обичайното поведение невъзможно,
давайки свободата да се нарушават
правилата. Когато всички спасяваха
банките си и караха обществото да плаща,
Исландия позволи на банките да банкрутират
и разшири мрежата си за социална защита.
Когато всички се зациклиха на това, да
угодничат пред чуждестранните инвеститори,
Исландия наложи временни ограничения
на движението на капиталите, за да си
даде пространство за маневри. И какво
става днес в Исландия? Страната не
избегна големия икономически ущърб или
значителното снижаване на жизнения
стандарт. Обаче тя успя да ограничи
както ръста на безработицата, така и
страданията на най-уязвимите слоеве на
обществото. Мрежата за социална защита
оцеля, както и системата за социална
защита на гражданите. «Можеше да бъде
и по-зле», възможно, това не е
най-оптимистичият слоган, но когато
всички очакват съкрушителна катастрофа,
такъв резултат може да се счита почти
като триумф».
НЕ
ВИ ЛИ ХАРЕСВА КОНСТИТУЦИЯТА — ПРЕНАПИШЕТЕ
Я САМИ!
След
като извършиха тенджерната революция,
събориха старото корумпирано правителство
и започнаха съдебни дела против крадливите
банкери, исландците така се засилиха,
че вече не можеха да се спрат. Те решиха
с помощта на целия народ да напишат
най-прогресивната в света Конституция.
При това, без участие на политици и
юристи. «Ние трябва да сме много внимателни
с адвокатите и законодателите, - казва
политически бард Хордур Торфасон. - Те
имат свойство да извращават всичко, до
което се докоснат, особено общите
понятия». «Консервативните политици
съветваха народа да не променя
Конституцията, сякаш законът е свещена
крава, - казва журналист Кристин Храфнссон.
- Но какво е Конституцията? Това е един
социален контракт между обществото и
държавата. И ако той се провали, ако той
не можа да ни защити от лъжата на банкерите
и продажните чиновници, значи, контрактът
трябва да се пренапише».
Беше
решено да се пише Конституцията от
целият народ, за да стане раждането на
новият закон чрез идилическа проява на
добра воля. Но как да се направи това?
Първо, с помощта на лотария компютър
избра по случаен начин 1000 граждани на
страната, достигнали избирателна
възраст. Така беше създадена националната
асамблея, участниците на която обсъждаха
основните идеи, цености и идеали, които
трябваше да бъдат заложени в Конституцията.
В обсъждането с помощта на Интернет
участваше цялата страна.
После
беше решено да се избере конституционен
съвет от 25 души, който ще седне и ще
напише конституцията, - казва икономистът
Торвалдур Гилфасон, който стана участник
на конституциония съвет. - От кого се
избираше съвета? От тези, които сами го
поискаха. Съгласиха се 522 души, включая
мен. После от тях бяха избрани 25 души
(тези, който съумяха да съберат не
по-малко от 30 подписи от 522 избиращи)».
Всички
желаещи да станат автори на Конституцията
провеждаха своите предизборни кампании
по интернет. Всичко безплатно. Парите
в тези работи са просто кал. В съвета
попаднаха най-обикновени хора — лекари,
свещеник, медсестра, фермер, поет. Всички
те работеха четири месеца над проекта,
получавайки зарплати на парламентаристи.
Денонощно през Твиттер и Фейсбук
исландците (че дори и чужденци) внасяха
своите предложения и поправки.
Проектът
на новата Конституция започва красиво
и трогателно: «Ние, хората на Исландия,
искаме да създадем справедливо общество,
където всеки от нас ще има място на
общата маса.
«Какви
са най-главните членове на новата
Конституция? Това, че всичките природни
ресурси на нацията, включая най-скъпите
— риба и енергия, са обявени за собственост
на нацията, - казва членът на конституционния
съвет Торвалдур Гилфасон. - И това, че
хората не желаят да гласуват за
политическите партии, а само за конкретни
хора с тяхната лична програма и
отговорност. И също така те изискват
гаранции всеки човек да има достъп до
интернет и до всички правителствени
документи, които не се явяват държавна
тайна».
Мнозинството
от гражданите на Исландия се изказаха
за съхраняване на държавният статут на
Лутеранската църква, което според
Евросъюза, не е«политкоректно».
«Политкоректността» вече омръзна на
всички ни, - казва депутатът на парламента
Триггви Тоур Хербертссон. - Не виждам
нищо лошо в религията. Никой не ви
принуждава към вярата... Но ако мнозинството
от населението основава живота си на
една религия, значи, тя трябва да има
конституционен статут».
«ПОЛИТИЦИТЕ
ЖИВЕЯТ ОТ НАШИТЕ ПАРИ И НИЕ ТРЯБВА ДА
ИМ НАПОМНЯМЕ ЗА ТОВА ВСЕКИ ДЕН!»
«Исландците
решиха също така да дадат глас и на
природата, за да я защитят, - казва
экс-президентът на Исландия (и първа
жена-президент в света, избрана по
конституционен път) госпожа Вигдис
Финнбогадоттир. - И ние искаме да направим
така, че никой от чужденците да не може
да купи нашите ресурси. Вижте какво
става по света! Неотдавна китайците
купиха знаменитият още от древността
гречески порт Пиреос. Нима това е
правилно?»
Има
в Конституцията и забавни членове:
например, за правата на животните.
«Отидете в някаква птицеферма и
погледнете, как живеят кокошките там.
Косата ще ви се изправи!» - казва член
на конституционият съвет Торвалдур
Гилфасон. «Но вие после нали пак ще ги
заколите, - отбелязвам аз. - Какво значение
има как живеят!» «Да, смъртта за всички
е неизбежна. Но и правото за достоен
живот трябва да има всеки, дори кокошката».
«Да, тук има и практически смисъл, -
съгласявам се аз. - Кокошката, която е
расла в селски двор в нормални условия,
е сто пъти по-вкусна от бройлера».
Исландците
нямаше да бъдат исландци, ако не смятаха
своят проект на Конституцията важен
подарък на цялото човечество. Те страшно
се гордеят със своето природно чувство
на демокрация и с това, че в Исландия
още през 930 година беше създаден първият
парламент Алтинг....
«Обикновените
исландци извършиха красива и благородна
работа, създавайки народната Конституция,
- казва политическият бард Хордур
Торфасон. - Дори хората без образование
знаят, какво е добро и какво е зло, на
ниво на инстинкт. Защо един процент от
населението на земята пртежава всичките
и богатства? Защо някой седи върху сандък
със злато, а в това време, всяка минута
хора умират от глад? Глобализацията е
порочна по своята същност. Аз си спомням
добрите стари времена, когато в малките
магазинчета можеше да се купят стоки
местно производство, стабилни и
качествени, дори и скъпи. Производството
даваше на хората работа работа, прехрана
и сигурност в утрешния ден. А сега
капиталът премести всичкото производство
в Азия, защото там има роби и безпощадна
система, позволяваща да се използва
робския труд. Европа остана без работа.
Политиците, служещи на капитала, играят
мръсни игри, сякаш не те работят за нас,
а ние сме техни роби. Всъщност, ние просто
ги наехме с наши пари. И трябва да им го
напомняме всеки ден!».
dobra statiq
ReplyDelete