Тази черта за себе си я нарекох "синдрома на мухите върху валяка". Накратко, с това полу-поетично наименование нарекох онова явно доловимо пренебрежително отношение към "простосмъртните" Граждани и техните дребни "проблемчета". Страдащите от този синдром имат:
- едно особено усещане за единност със държавната машина (гореспоменатия валяк) стояща зад гърба им. Това им дава сигурност, спокойствие и самочуствие, преминаващо в усещане на безнаказаност и недосегаемост, които пък са идеалната почва за недобросъвестност.
- хронична загуба на усещане за причинно-следствена връзка - гражданите нямат право да им държат сметка - служителите са тук, защото Държавата ги е призвала под своите знамена и точка. Отдавна за забравили, че причината те да са по местата си е да служат на Гражданите. Как ще им хрумне, че като хабят времето и усилията на гражданите /чрез спуснати отгоре идиотски процедури или чрез своето собствено поведение/, умножено по хилядите хора, които ежедневно са в досег с тях, цялата ни икономика като резултат има ужасяващо ниска ефективност.
Имам обаче някои лоши новини за "мухите" - рано или късно, голяма част от тях така или иначе ще напуснат лоното на валяка и ще станат част от гражданството - вследствие на съкращения, пенсиониране и т.н. Тогава "мухите" на свой ред напълно искрено ще започнат да се възмущават за ниските си пенсии, скъпите лекарства, безправието, чиновническия произвол, и т.н. Все пак, тяхната къса памет услужливо ще им спести да осъзнаят, че всъщност те самите са били част от причината за този грозен непригледен "ландшафт" в който сега живеят, но вече в качеството си на "простосмъртни".
No comments:
Post a Comment